ПРОСТРАНСТВО/МАТЕРИЯ/ДВИЖЕНИЕ – ЧОВЕК
/ Предизвикателство без формули /
“ Науката иска Нова Физика, Нови Транспортни Технологии, Нова Теория на Информацията, Единна Теория на Полето и т.н. ? … Иска, но не е лесно да разбере как това да стане … Формулите си ги има, но трябва да се преработят разбиранията на хората за тях. Така формулите ще бъдат съобразени спрямо реалностите в Живота и Вселената … Най – простият, но и един от най – фундаменталните примери за преработка на разбирането и осъзнаването на хората за съществуваща вече формула е случаят с най – използваната формула за скорост. Сегашното разбиране е, че скоростта е равна на пътя върху времето … Истината от Живота и Вселената не е тази. Тя е, че скоростта е съотношение между два пътя / две движения /, от които този в числителя е пътят, който измерваме, а този в знаменателя е пътят, приет за еталонна единица мярка, спрямо който съизмерваме всички останали пътища/движения/ във Вселената. Според новата формула времето реално не съществува като физическа величина. Заложеното в човешкото съзнание, като представа за време, е фундаментална заблуда. Разбирането на подобен род истини е предизвикателство за хората, и в частност за физиците, по пътя им към истината.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Казвам се Венцислав Должиков и съм лекар в една поликлиника в България – гр. Пловдив. Не съм физик, но мога да погледна физиката като страничен наблюдател. Пиша Ви с осъзнатото намерение да помогна на Вас, а Вие да помогнете на мен в изпълнението на една много интересна и важна задача. Задачата е да „ отворим вратата към небето „. Преди няколко години при мен дойде член на семейство Балкански. Те са циркови артисти, собственици на Цирк Балкански. В неформален разговор члена на семейство Балкански сподели, че са работели дълги години в САЩ. През една от тези години са били поканени от НАСА за демонстрация на техен патентован цирков номер наречен „ Голямото колело на смъртта“. На моя въпрос каква е била причината за тази покана члена на Семейство Балкански не можа да даде ясен отговор … Аз обаче му дадох такъв: от години в САЩ, Русия, Китай, Индия, Германия, Франция, Япония и т.н. знаят, че ракетната технология е остаряла и непригодна за пълноценното и прагматично овладяване и усвояване на Слънчевата система или казано метафорично „ да отвори вратата към небето“. И всяка една от тези държави се стреми да разработи нови транспортни технологии – за без реактивно придвижване. Пряк и скорошен пример за това е Програмата на Русия – Юбилейнъй – 2008 година при която един от експерименталните двигателите беше „ Гравицапа“ / инерционен по своята същност /. Тази програма завърши с неуспех поради не разбирането на същността на Гравитацията. Ученият, който си беше заложил името за нея - ген. Меншиков, беше отритнат от академичната общност в Русия, като разпространител на лъженаука. Истината от моя гледна точка обаче е, че той е принципно правият, а не тези, които лепнаха етикета „лъженаука“ на неговата разработка. От векове хората не могат да разберат Гравитацията, какво представлява тя и какво носи за Живота и Вселената. В исторически план най – близо до разбирането и са били Архимед, с откриването на Индиректната Гравитационна Сила, наречена символично на негово име – Архимедова Сила, и Нютон, с откриването на Директната Гравитационна Сила … След тези научни мъже творили през хилядолетията разбирането за Гравитацията се е отдалечило от обективната истина …
ИНЕРЦИОННА ТЕХНОЛОГИЯ
Разработват се много технологии за без реактивно придвижване в космоса, но единствените които имат реален смисъл за бъдещото овладяване на Слънчевата Система и Вселената са инерционните. Причината да не може да се създаде такава ефективна технология, е остарялата теоретична база на науката и нейният истински фундамент - физиката. В България съм участвал в лекции, с които моят учител и аз се опитвахме да покажем на техниците/механиците грешките в теоретичната база, които пречат на създаването на технически съоръжения, изградени на нови физически принципи. Те се консултират с физиците, които заявяват, че това не може да е истина и нещата с новата технология приключват до тук. За да се продължи нататък е необходима промяна в Парадигмата. Без истински да се разбере същността на Гравитацията не ще се разбере как може да се направи технология за придвижване и смяна на орбитите без реактивна тяга. Има явления в химията, която си е реално физика, които също не са напълно възможни за разбиране без промяна в теоретичната база. Примерно сегашното разбиране за катализаторите и катализата е от рода, че „ има безплатния обяд“. От моя гледна точка това е нарушение на Закона за съхранение на енергията, а такова чудо няма, никога не е имало и никога няма да има. До разбирането на действието на катализаторите опира разбирането на същността на живота и рака като негово явление, но това са много други теми. Инерционната технология не може да се създаде чисто емпирично. Отделни фрагменти от нея могат и са създавани, но цялостно завършена технология няма. Без промяна във фундаментални схващания от теоретичната база на науката няма да има практически постижения в техниката. За да се стигне до инерционна технология, трябва да се постави практически експеримент за доказване на условия за не консервативност на гравитационното поле на Земята, а и на гравитационното поле на всеки един материален обект. Такъв експеримент може да бъде поставен и защитен като изводи и реалност.
ГРАВИТАЦИЯТА И ФРАГМЕНТИ ОТ НОВА ТЕОРЕТИЧНА БАЗА
Сегашното разбиране за гравитацията е, че тя е едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата и е функция на изкривеното време пространство около големи маси. Според физиката тя е слабо взаимодействие. От моя гледна точка гравитацията е много силно взаимодействие, а това, което го прави да изглежда слабо е особения реактивен тип на силово въздействие върху телата в него. Светът около нас и ние самите сме направени от три неща: Материята, Пространството и Движението /маса, обем, вътрешно и външно движение/. Те са вечни, безкрайни и съхраними. Съчетаването на времето с пространството е неправилно, защото времето е измерение на движението, а пространството е истинска същност и безкрайност, то е обема, празното място. В по – широк план: обемът е описание на пространството, масата е описание на материята, а движението има много описания – път, скорост, ускорение, време. Благодарение на качеството на гравитацията да е пропорционална като сила на материалното съдържимо на дадена материална структура, ние може да измерваме материалното съдържимо на различни структури в гравитационни полета с помощта на везните и подобни технически съоръжения за измерване на теглото. Материята и пространството са абсолютни по характер тоест еднакви са спрямо всички отправни системи като количество. От където и да погледнем, един кубик пространство и едно кило материя винаги ще са един кубичен метър пространство и един килограм материя. Няма свиване на пространството в масивните обекти. Уплътняват се структурите им, тоест материята и движението, а пространството си остава безкрайно празно място. За разлика от материята и пространството, движението винаги е относително. Няма абсолютно движение, каквото е понятието за крайност на скоростта на светлината. Няма еднакво движение спрямо различните отправни системи. То винаги е различно спрямо различните наблюдатели. Материята, пространството и движението са неделими и това предопределя факта, че физиката не ги разбира истински и пълноценно. Гравитацията е сума от енергийни потоци около материалните обекти било планетарни по характер или микро обекти от рода на атоми, молекули, електрони, протони и т.н. Всъщност и четирите физически взаимодействия са мимикрираща гравитация. На микро ниво участват и прави енергийни потоци, които са пропорционални на площта на обектите. Реактивните енергийни потоци, каквато е гравитацията, са пропорционални на материалното съдържимо на обектите и това е, което прави истинското разбиране на електромагнитното, силното ядрено и слабото ядрено взаимодействия като функция на гравитационното толкова трудно за осъществяване. Всеки език, и математическия, дори базирания на 0 и 1, почива на разбиранията на хората, а тези разбирания се променят трудно. Трудно се обяснява, че основните физически закони са на три нива и това са съхранителните закони. Чак след тях стоят всички останали физически закони … абсолютно всичките останали са производни на съхранителните закони. На първо ниво стои закона за съхранение на Триединството от Материя, Движение и Пространство … всичко на този бял свят е от Него в Него и То е във всичко. На първо най – фундаментално ниво е само този съхранителен закон. На второ под ниво са три съхранителни закони: 1. Закона за съхранение на Движението / открит от Ломоносов в малко по – примитивен, но абсолютно точен вид и удобно забравен от съвременната физика /, 2. Закона за съхранение на Материята - всъщност когато Нютон открива инертността на материята той без да осъзнава напълно открива истинското лице на материята … тя е толкова материална колкото и движението и колкото и пространството, тя е истинската анти сила, която се проявява при „ действието „ на движението , 3. Закона за съхранение на Пространството - то е празнотата и истинския континиум, то не може да бъде изкривено, усукано, прескочено, заобиколено, пробито, разширено, свито, създадено, унищожено и т.н. … това което се свива и разширява в него са структурните форми на материята тоест движението и материята. Физическата истина е още по – сложна защото когато примерно една звезда се уплътнява при нейна смърт това което я заобикаля не е вакуума, а е гравитационната решетка в която количеството на материя, пространство и движение във всяка точка в буквалния смисъл на тези думи граничи с безкрайност. Закона за съхранение на енергията е едва от трето ниво като този за съхранение на импулса / между другото поради неразбирането на импулса като физическа величина излизат безкрайна скорост на гравитацията при Нютон, увеличаването на масата до безкрайност при светлинни скорости при Айнщайн и т.н. / . Има и други съхранителни закони произлизащи от комбинацията на трите елемента Материята, Движението и Пространството. И от физическите формули е ясно, че енергията е производна величина на Движението / фигуриращо като скорост на квадрат / и Материята / фигурираща като маса /. Може да се погледнат базисните формули от които най – истински са формулите за кинетичната енергия. Единственото което липсва при тях са относителните коефициенти. За това при изчисления не излизат разстоянията при „ Пионерите „ и „ Вояджърите „ при пътя им през Слънчевата система. Движението е винаги относителна величина и това му е базисно качество. Когато присъства във формулите като скорост, време, път, ускорение трябва да се слагат относителни коефициенти. Съответно силата и енергията са относителни величини спрямо различните отправни системи. Ако не се разберат следващите думи, а и всички преди тях няма да може да се създаде и разбере единната теория на полето … Как да се създаде единна теория на полето, като на физиката не е ясно, че полето е съставено от енергийни потоци при всички възможни условия и във Вселената съществуват само два вида енергийни потоци: Прави които са пропорционални на площта на структурата върху която въздействат като вятъра, водния поток на реката, светлината и т.н. и Реактивни които са пропорционални на масата на обектите върху които въздействат като Гравитацията и магнитните такива / не електромагнитните /. Гравитацията е енергиен вятър чиято относителна скорост спрямо Земята е 300 000 км. в сек. Ако беше по – малка или по – голяма щеше да има явления на ускоряване или забавяне на светлината и съвременната физика щеше да се досети, но такива явления не се наблюдават … Наблюдава се само изкривяване на светлинния енергиен поток около големи маси, но то не е заради изкривеното време пространство, а заради упражняваното силово въздействие от гравитационния вятър върху фотона движещ се под ъгъл спрямо този вятър /. Плътността на гравитационния вятър е много голяма … вероятно по – голяма от тази на желязото … много по - голяма, но поради миниатюрността на частиците си този вятър не ни убива. Гравитоните са най – малкото известно нещо на този бял свят … според мен разбира се те са божията частица която Колайдера търси, но няма да намери, а понятието хикс бозон не е издържано в светлината на законите за съхранение. Поради качеството на Гравитационния вятър да е реактивен енергиен поток и неговата пропорционалност като силово въздействие на материалното съдържимо на обектите в гравитационно поле за да се създадат условия за неконсервативност системите на техническото съоръжение трябва да са с гравитационно обоснован променлив обем и маса … Това не е лесно да се направи и за това в хода на хилядолетията не е било направено. Независимо, че хората отново и отново неистово се стремят да го направят ... Инерционни двигателни системи също не могат да бъдат направени без промяна в Парадигмата. Независимо, че жироскопните системи са давали отклонение в пътищата на Аполоните към Луната. Докато не се разбере, че всичко на този свят се движи в материална среда и е подложено на материално силово въздействие непрекъснато и в това силово въздействие има асиметрия около големи маси не ще имаме истински безреактивни системи за придвижване.
ИНТЕРЕСНИ СЛЕДСТВИЯ И ОБЯСНЕНИЯ ОТ СТРАНА НА НОВАТА ТЕОРЕТИЧНА БАЗА:
На думи които Ви звучат като общи приказки е трудно да се повярва и без поставяне на практически експеримент няма да може да повярвате, но винаги е така със схващанията които противоречат на Научната Парадигма. Трудно се инвестира в такива идеи, но от моя гледна точка си заслужава да бъде направено. За това си правя тези усилия да ги преведа на английски и да Ви ги изпратя на Вас, които се опитвате да „ отворите вратата към небето „. Следствията са много интересни и Вие имате фрагменти от тях като наблюдения, но нямате предполагам пълно обяснение:
1. Планетите не се раждат от прахов облак, а се раждат буквално от звездите – вътре под короната на звездата се въртят по – големи или по – малки масивни гравитационни образования които съвременната физика нарича „ черни дупки „ / в Ютуб ги има заснемани като филмов материал /. Те се въртят непрекъснато в ядрото на звездата. Те са ядрото на звездата и се сблъскват много рядко по между си и когато това се случи в голям мащаб и някой от тези гравитационни центрове получи достатъчно висока скорост съответно напускат звездата засмуквайки нормална материя от плазмата в короната. След това започва да „ странства „ в дадената слънчева система докато си „ намери „ подходящо място/орбита. И тогава изстива и се получава твърда планета. Човечеството вероятно е присъствало на такова раждане в своята история защото легендите за Немезида и странстващата планета Вулкан наподобяват подобно астрофизическо явление.
2. Тези масивни обекти в ядрото на Слънцето са с различна големина. Това което наблюдаваме в ютуб като кръгли черни сенки по короната, които си „ хапват „ плазма са сравнително малки образования, но има и по – големи. Те предопределят нееднородността на масата му и съответно нееднородността на гравитационното му поле, а това предопределя странната орбита на Меркурий, а не изкривеното време пространство. При големите планети / газовите гиганти / гравитационните центрове които правят техните ядра не са един, а са няколко което предопределя във времето постепенното разпрашаване на сложните атоми до единични или сдвоени протони тоест до водород и хелий.
3. Заради наличието на тези гравитационни центрове в ядрото на твърдите планети имаме и неорганичната генеза на нефта и газа. Нефт и газ трябва да има на всяка една планета в Слънчевата система. При Луната вероятно гравитационния център се е изпарил и затова тя „ дрънка „ на кухо при кацания и стартирания и при изкуствени или естествени взривове. Луната трябвя да е с няколко нули по – стара от Земята, а не с 2 милиарда години само.
4. Колкото повече се влиза в дълбочината на Слънцето, а и на всяка една звезда трябва да става по – студено. Това е само част от истината за парадокса корона/повърхност на Слънцето, която наблюдавате. Към ядрото поради стремежа за симетризиране на структурните форми на материята трябва да е още по – студено от колкото на повърхността на Слънцето.
5. Поради наличието на множество гравитационни центрове правещи ядрата на звездите имаме механизми на самозахранване на същите тоест миграция на сложните атоми в дълбочина и съответно разпрашаването им до протони и след това през „ черните петна „ захранване на короната с водород.
6. „ Черните петна „ са огромни смерчове които осигуряват не само захранването на короната на звездите с водород, но и ускорителния сблъсък на протоните и всякакъв вид атоми в нея за да се захранва термоядрената реакция. Ако „ черното петно „ е само едно като случая с Юпитер където го наричате „ червено петно „ звезда не може да се получи, защото не може да се запали термоядрения огън. Всъщност короната на звездата като аналог е атмосферата при планетите. Тази атмосфера трябва да е достатъчно голяма за да побира огромни като площ, огромни като дължина и достатъчни като бройка смерчове за да се осигури висока скорост на протоните и неутроните и запалване на ядрения огън в повърхностните слоеве на атмосферата на газов гигант за да стане той звезда. Разбира се и достатъчно време трябва да е минало за да може твърдата материя от мантията и кората на планетата да се превърне в гравитационната мелница в протони тоест във водород и хелий както е при газовите гиганти.
7. При тези самозахранващи механизми възрастта на звездите трябва да варира с пъти повече от 10 – 20 милиарда години.
8. Нещо в разбирането на червеното и синьото отместване в светлинните спектри във Вселената като разбиране и изводи куца, но това тепърва ще установяваме защо е така. Трябва доста данни да се анализират.
9. Скоростта на светлината е различна спрямо различните отправни системи. Просто елементите / огледалата и източника на светлина / на опита на Майкелсън и Морли трябва да се поставят в различни отправни системи и тогава нещата ще си дойдат на мястото.
10. Принципа на Неопределеността на Хайзенберг идва не от двойствената природа на „ елементарните „ частици тоест корпускула/вълна, а от светлинни скорости на точковидни разстояния. Всичко е корпускула която се движи навсякъде в материална среда и предизвиква вълнови енергийни потоци.
11. Вакуума не е пространството? Вакуума не е и Етера? Вакуума представлява безкрайномерна решетка от гравитони като във всяка точка от него количеството Материя/Пространство/Движение граничат с безкрайността. На фона на тези безкрайни енергии всяка една материална структура от ниво на фотон или Вселена е като пяна върху океан. Вакуума изглежда като нещо инертно и празно защото извън гравитационните центрове на звезди, планети и атоми силовите фронтове на входящите и изходящите енергийни потоци се нулират.
12. Ще ви дам и едно следствие касаещо живота / всъщност касае химията, биохимията и биологията от всякакъв калибър /, все пак съм лекар … Живите системи получават с посредничеството на катализаторите милиони пъти повече енергия от гравитацията отколкото от храната, светлината и всеки един химически или топлинен източник взети заедно. Сегашното обяснение за катализаторите и техните най – мощни представители ензимите е от рода на „ има безплатен обяд „ . Този израз в обратния вариант „ няма безплатен обяд „ е съвременна американска поговорка, която всъщност е перифраза на закона за съхранение на енергията реализиран в социална среда. Няма как да ускориш или забавиш нещо без да упражниш сила и вкараш или изведеш енергия от системата. Този закон касае и камъка и небето и химическия процес. Докато металните катализатори / желязо, платина, паладий, мед и т.н. / ползват само Директната гравитационна сила тоест тази която открива Нютон, ензимите ползват и силата на Нютон и Индиректната гравитационна сила тоест тази която Архимед е открил и която е в резултат на действието на Директната гравитационна сила върху материалното съдържимо на водата или друг флуид през които преминава. Затова и ензимите са по – мощни. С тази истина е свързана и истината за живота и рака който макар и изкривен живот си е живот. Без тази истина за катализаторите лекарство против рака няма да бъде създадено.
13. В моментът където и да сме – легнали, седнали, прави, стоящи, бягащи или летящи в самолет, вертолет и т.н. от към повърхността на Земята ни духа вятър който се движи с 300 000 км/с и не ни убива. Сложността наречена живот при сегашното разбиране на енерго и информационните обороти в него няма как да съществува поради което има нужда от нова теория на информацията.
14. Реално във Вселената имаме само две сили и то две сили неотвратимо свързани по между си. Това са силата на Действието и това е Движението и силата на Противодействието и това е Материята. Тези сили най – добре се виждат при проявите на Гравитацията около гравитационните центрове. Силата на Действието е Нютоновата сила, а силата на Противодействието е Архимедовата сила, която е инертния отговор от страна на материалното съдържимо на водата при преход на гравитационен енергиен поток през него тоест при прояви на Действие. Всъщност тази архимедова сила се проявява и в материалната среда на кората на планетата и на мантията та чак до сърцевината на ядрото където е симетратора. Но поради силите на триене които в твърда среда са по – изразени архимедовата сила е трудно да бъде видяна.
15. Нещата са още по интересни защото това което наблюдаваме като Гравитация около звездите и планетите е всъщност сянката на Гравитационната решетка. Сякаш гравитационната решетка захранва материалните структури като електрически крушки тоест произхода на гравитацията не е в гравитационния център, а е извън него в тъй наречения вакуум.
16. Силата на Действието и силата на Противодействието правят и правите и реактивните енергийни потоци. А правите и реактивните енергийни потоци правят и четирите познати на физиката взаимодействия – гравитация, електромагнетизъм, силно ядрено и слабо ядрено взаимодействия.
17. Няма антигравитация, никога не е имало и никога няма да има. Гравитацията е еднопосочно олицетворение на обратния вектор.
18. Комуникациите във Вселената се осъществяват в гравитационния диапазон и за това колкото и да се ослушваме не ще се свържат с нас. Не знам как се правят модулации в реактивен енергиен поток, но се правят и те са носителите на истинската информация в космоса. Вървят по права линия и нищо не може да ги спре.
19. Сингулярност или по друг начин казано хоризонт на събитията не съществува. Това което си мислим, че изгражда хоризонта на събитията тоест Гравитацията е най – голямата клюкарка на Вечността. Тя внася и изнася информация навсякъде и отвсякъде. Неутриното може да бъде спряно, но гравитона никога.
20. Живота чрез ензимите засмуква огромни количества енергия от гравитацията и гравитационната решетка и този факт когато започнем да ползваме гравитационния диапазон ще го видим и без сянка от съмнение ще видим къде има живот и къде няма и на какво ниво е той. И за нас хората чуждите наблюдатели които са овладели гравитацията знаят без капка от съмнение кои сме и на какво ниво сме. Няма нужда да идват в плът и кръв.
21. Има екзотични явления в света на хората и науката, които без промяната в научната парадигма и съответно схващанията на хората за гравитацията и двете сили които тя носи при прехода си през материална среда и явленията на катализа и катализатори свързани с нея не ще бъдат разбрани и обяснени. Това са: спонтанните човешки самозапалвания, водните катализатори / вещества които по непонятен начин правят водата горима /, явления на парадоксален и необясним студен ядрен синтез, житните кръгове / появата на изображения в ниви засети с различни растения без човешко участие / и явлението екстрасенси и екстрасензорност от различен мащаб и т.н.
22. Нещо пряко касаещо САЩ и това са ураганите и смерчовете … без да се разберат двете гравитационни сили / директната и индиректната / действащи около повърхността на планетата, при преход на спирали през газов флуид не ще разберете тези разрушителни явления.
23. Хиляди други следствия …
ПОСТАВЯНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТ ЗА НЕКОНСЕРВАТИВНОСТ НА ГРАВИТАЦИОННО ПОЛЕ В СЛУЧАЯ ТОВА НА ЗЕМЯТА:
Това е безкрайно важно за да разбере съвременната наука, че където и да се движим и на Земята и на Марс и във вакуума ние винаги ще се движим в материална среда, но тази материална среда съдържа безкрайно движение тоест енергия тоест не е това което древните са разбирали като етер. Това е първата крачка към създаването на нови транспортни системи на инерционен принцип, към добив на енергия непознат до сега на човечеството, към разбирането на живота като явление и процес и от къде той живота черпи енергия за да съществува, към създаването на Нова Физика. Най - простия вариант за експеримент за реализиране на условия на не консервативност на гравитационното поле е създаването на гравитационна верига от системи с променлив обем и маса, които когато бъдат поставени във вертикална равнина ще реализират самозахранващо се движение. Ако проявите интерес към тази тема може да ми пишете и Вие ще помогнете на мен да си завърша Задачата, а аз ще помогна на Вас да завършите Вашата Задача и да започне следващата. Такъв е живота и заедно можем да отворим вратата към небето.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Най – простото нещо на този Бял Свят е как е направен Той: направен е на програмен причинно следствен принцип / софтуер и хардуер на едно / като три безкрайности и вечности каквито са Материята, Пространството и Движението правят крайностите в света на структурните форми на материята. Аналозите от света на програмирането са: примерно 0 е Празното място – Пространството, 1 е Пълното място – Материята, а Програмиста е Движението. Тези три качества са не само неопределими като език бил той като думи и математика, но те са си е неопределими и като реалност – не можеш нищо да прибавиш и нищо да извадиш от Вечност и Безкрайност … Вечността/Безкрайността по същност не допуска съществуването на друга Вечност/Безкрайност … Няма много вечности и безкрайности, никога не е имало и никога няма да има. Това, че на езиково ниво пък било и с математическия език излизат много вечности и безкрайности не означава, че те съществуват, а означава, че езика е затворена система и като такъв е ограничен. Той не може да опише реалностите без човек да ги опише спрямо действителния живот. Не може както Айнщайн е мислил да откриеш физическата реалност с върха на перото. Съчетавайки се Материята, Пространството и Движението правят привидната крайност на нашия свят, а нашия свят е света на структурните форми на материята. Представете си старите хартиени перфокарти от древните електронни машини, но перфокарти с безкраен брой измерения … толкова са измеренията на пространството … нито едно повече, нито едно по – малко. Намесването на Топологията на физическо ниво е грешка. Парадокса в разбирането е, че хартията на перфокартата е безкрайното празно място – Пространството, а дупките които кодират информацията в перфокартата са безкрайното пълно място – Материята, а този който подрежда и кодира тези безкрайности е Движението. Нашия свят не е енергия, а е свят на структурните форми на материята тоест дори и енергията е структурна форма на материята, тоест при всички възможни условия е направена от три неща – материя, пространство и движение. Анихилацията на материята не съществува … просто имаме взаимодействие на една структурна форма на материята с друга структурна форма на материята което дава трета структурна форма на материята каквато е светлината. Никоя от тези три реалности – материя, пространство и движение не е позната напълно на хората и в частност на съвременната физика. От моя гледна точка това ви го гарантирам. Пак ще се повторя – всичко което е написано в тази монография са думи които ако не се подплатят с практически експеримент ще си останат голи думи висящи в пространството. В дадената ситуация обаче хубавото е, че тези думи могат да се проверят като компютърен модел и физически експеримент. За това е необходимо Вие от които зависи разработката на нови идеи да кажете дайте да Проверим. Когато видите реалността и я пипнете като работен модел и материално доказателство ще започнете да виждате света през моите очи. Тогава ще разберете истински защо човечеството има нужда от Нова Физика и защо думите да Отворим Вратата към Небето не са метафора. И както казваше Стив Джобс да съберем точките заедно. Ако той беше жив щеше да разбере. Ако вие се опитате да разберете ще съм ви безкрайно благодарен …Съществува ли поле без вещеви носител
Съществува ли вещество без поле?
