Хипотези, хипотези и пак хипотези. Каквото е на земята таквоз е и в небесата е казал Триждивеликия Хермес - Трисмегистър / извинявайте за тавтологията /. Тази древносъвременна истина е доста по - дълбока. Атомните модели не се различават от звездните или обратното. Звездите като модел " купират " атомите като модел и така до безкрай. Да преговорим: най - периферната част от атома се орбитира от радио квантите / това до колкото знам не е модел на съвременната физика, а и не ме интересува /, под радио квантите орбитират електроните, които носят като орбитални частици квантите от светлинния спектър плюс минус, а в дълбочина е ядрото с ядрените частици ... малко по - леките протони и малко по - тежките неутрони / горе долу един електрон маса /. В тях са тежките гама и ренгенови кванти. Доле горе по същият начин са структурирани звездите искаме или не. Короната копира радио облака, отдолу орбитират плътни и малки " черни дупки " / те са черните обекти които ги заснимат астрофизици и астролюбители и са ги качили и в ютуб като засмукващи вещество от короната и изчезващи нейди си терни точки / които копират електронния облак. Най - дълбоко в ядрото се намират големите " черни дупки " които копират протоните и неутроните по подобие на атомното ядро. Тези обекти са интересни защото в редките случаи на излизане от дадена звезда засмукват нормално вещество от короната и стават родоначалници на планети. Когато симетратора е един се получава твърда планета, а когато са няколко се получава газов гигант. Гравитационната мелница в ядрото на Юпитер и Сатурн разпрашава тежките елементи до протони ли до два протона тоест до водород и хелий и затова и са такива газововодородохелиеви, но са само планети защото са малки. За да станат звезди им трябва атмосфера не само с водород и хелий, но и с повече от едно червено/черно петно тоест повече смерчове които да блъскат короната с ускорени от дълбочина разпрашени водород и хелий които се генерират в ядрото. Голяма атмосфера побира повече смерчове и като се достигне определен праг на активация / бомбардиране с ускорени до невъзможност газови потоци от протони и хелий / става/ражда се от газова планета почти безсмъртна звезда ..... Хиляди по милиони и т.н. на степен милиарди години безкраен кръговрат. Няма вечна структурна форма на материя никъде за това и е уточнението почти .... При вечно Движение братята физици могат да си закачат ентропията " нейди си ". Когато " черната дупка " в ядрото / всъщност Тя е ядрото / на планетата изтлее, изпари се и т.н. казано остава за дълго време черупката като при Луната. И за това и тя Луната си дрънка на кухо като камбана, а не защото някоя си цивилизация си е построила станция за наблюдение на Земята. И все пак в кухината на Луната може и да има технически съоръжения от хората от по - старата цивилизация. Няма нужда от извънземни. Стига толкова. Задавайте въпроси.

И я разбирам за разлика от другите теории.

Това което излагам може да изглежда като теория за Ефира, но само изглежда. Това всъщност е Общата Теория на/за Базовата Същност на Вечността в частност Теория на/за Любимата на Учителя Гравитация. Истината за Вечността и Гравитацията.