Инертността съществува, винаги е съществувала и винаги ще съществува. Инертността е материята и материята е инертността. Те са едно и също нещо и са една от трите страни на Вечността. Те са право и обратно пропорционални. Когато Нютон открива инертността на материята той без да осъзнава / това го гарантирам / открива самата материя. Това което ни заобикаля както и да го наричаме вещество, материя и асънамъ са структурни форми на материята направени при всички възможни условия / и невъзможни / от материя, движение и пространство, никога само от едно или само от две страни на Вечността. Масата е измерение за/на материята. Точно така се и отбелязва във физическите формули. Ако няма фронт от инертност отбелязван като маса във физическите формули който " фронт " да носи движението отбелязвано като скорост, ускорение и време нямаме енергия, сила и импулс и каквото и да е било. Има равенство между гравитационна и инерционна маса защото е се в гъз както не харесва жена ми да се изразявам цинично. Материалното съдържимо на една структура е все едно и във и " извън " гравитационно поле. Просто количеството материя в гравитационно поле на повърхността на Земята / тоест в режим на опора / колкото е повече толкова дава откатна по - голяма сила на противодействие на действието носено от гравитационния енергиен поток. Теглото е всъщност инертния отговор на действието генерирано от гравитационния вятър изхождащ от Земята. В режим на свободно падане откъдето и да подбутнем павето или астероида съответно колкото е по - тежък толкова и неговото инертно противодействие ще е по - голямо.