Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10 14:55 - Астрономия - преговор
Автор: doctora1 Категория: Технологии   
Прочетен: 74 Коментари: 3 Гласове:
1



Странната във всеки един смисъл на тези думи орбита на Меркурий е функция НЕ на глупостта = изкривено времепространство от Слънцето, а на логическото допускане, което допускане си е и жива реалност, че гравитационното поле и съответно гравитационна сила упражнявана от слънцето върху околните материални обекти е/са нееднородни. То явление е резултат от нееднородност в разпределението на масата на Слънцето ... тоест на материалното му съдържимо. Слънцето по - скоро е моделирано от Вечността, а и всяка дуга звезда на принципа на атомния модел на Бор - вътре масивни " елементарни " частици като протони и електрони, а отвън електрони ... и най отвън е короната на Слънцето съставена от плазма. Този модел на конструкция на звездите може да бъде проектиран и обратно ... вероятно атомите над електроните имат облаци от " елемнтарни " частици от рода на леките фотони и радиокванти. Това са очевадни енергийни истини, но затворените ни съзнания не могат да допуснат, че колкото по - навътре в Слънцето влизаме толкова по - студено относително става ... ? Не е като във вакуума както си мислих преди години, но не е и температурата на короната. Вътре в звездите има гравитационна мелница направена от въртящи се един около друг масивни обекти ... като представа е съвременната представа на физиците за неутронните звезди и черните дупки ... примитивна, но близко този път до истината е тяхната представа. Няма сингулярности и никога не е имало и няма и да има, но много плътни гравитационни центрове си има и още как ... няма и глупостта обозначавана като риманово пространство ... Над плътните " протони " и " неутрони " има плътни " електрони " тоест дребни черни дупки и те са вследствие на гигантски зблъсъци по типа на " абсолютно " твърдо тяло в " абсолютно " твърдо тяло, които излизат в короната на Слънцето и започват фантазиите за извънземни хранищи се с материя от короната. Те че се хранят хранят се тези гравитационни ядра ама по нормален определен от физическите закони начини ... всъщност набират маса и нарастват и пак влизат към ядрото и пак има сблъсъци и разцепвания евентуални и така до безкрай в буквалния смисъл на тези думи. да кажеш, че една звезда живее 10 милиарда години е обидно за нея и абсолютно невярно. Наличието на този съчмен тип гравитационна мелница в ядрата на звездите предопределя кръговрата на протоните и тежките елементи от короната към ядрото и обратно през черните петна / които са си гигантски смерчове /. Тежките елементи мигрират в дълбочина и за това и са по - редки в короните и след това и в корите на планетите  и там се разпрашават до водород/протони, а след това леките елементи се изнасят през " очите " на слънцата до короната където предопределят и обуславят термоядрения синтез. Истината е по не - невероятна от фантазията. При Юпитер " окото " е само едно и не може да захрани запалването на термоядрена реакция, но през милионолетията от квантовата мелница в ядрото му тежките елементи постепенно са се " разпрашили " до протони и хелий и някога там напред във Вечността и той ще стане Слънце ... който е жив ще види ... малко хумористично се получи, но така и ще стане ... В ядрото на слънцето няма метализиран водород, а има въртящи се няколко симетратора и те правят водорода и хелия, но все още няма условия за термоядрен кръговрат на структурните форми на материята  в тази бъдеща звезда. Да се върнем на гравитационните нееднородности в близък план. Със сигурност " детелината " на Меркурий се дължи на тях. Вероятно и Венера поне потрепква когато симетраторите вътре във Слънцето застанат на една линия и гравитационния лъч с повишена интензивност сграбчи планетата, но това е незабелижимо явление в сравнение с Меркурий. Подобни потрепквания трябва да има и при спътниците на Юпитер, но там ще е още по - слаба ракия. Заради тази гравитационна мелница която съществува и прави ядрата и на планетите е неорганичния произход на нефта, въглищата и газа, но тук се прибавя и участието на това което съвременната наука нарича трансмутации с насмешка, но това явление си е жива реалност. Тоест определени вещества катализират прехода на водорода през мантията и кората във високомолекулни въглеводороди, но това са каталитични реакции от ядрен тип. Тука в тази представа и идея има много чували със сол. Стига толкова преговор.


Тагове:   две,   Три,   едно,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doctora1 - доктора
04.10 16:35
Само едно допълнение, което и за в бъдеще ще вмествам при коментарите на тема Виждащи: виждащите от Кохортата на Кастанеда във фаза на виждане тоест когато ползват без да го осъзнават напълно гравитационното си зрение / ТВЪРДО ТВЪРДЯ, ЧЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ТЕ ВИЖДАТ ЧРЕЗ ГРАВИТАЦИЯТА И ОРГАНА НАРИЧАН ТРЕТО ОКО Е ВСЪЩНОСТ ГРАВИТАЦИОННИЯ ОРГАН И ОРГАНА КОЙТО ВЪЗПРИЕМА ГРАВИТАЦИОННАТА ЕНЕРГИЯ И Я ИНТЕРПРЕТИРА КАТО СЪЗНАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ...и за тях да ме прости Господ има доста сол за ядене, но ние обикновените хора и те наричащи себе си виждащи, а те са си и виждащи ... сме си все едно цяло ... ние сме човешкия вид правещ човешката цивилизация / тъ те виждащите виждат огромен обект някъде на майната си във Вселената и наричат този обект метафорично, а според мен съвсем неметафорично ОРЕЛА / ама не е орел де ... не ме разбирайте погрешно / ... И всичко като проявление в нашия свят наричат Еманациите на Орела. Със сигурност някъде на хоризонта ... кой знае на север или на юг има гигантска черна дупка правеща мултивселените, но от мен да знаете това не е крайно познание. Крайно познание / но под крайно разбирам божа истина тоест истински научна истина и заповед / е, че винаги има нещо по - голямо и по - голямо и по - малко и по - малко и така до безкрая на вечноста. Тоест Орела на Кастанеда и Кохорта го разбирайте / ако го четете разбира се, но ви гарантирам, че от виждащите те са написали най - ясно за процеса и предмета на виждането / малко условно и леко критично, но то съществува. В гравитационния диапазон всичко свети и винаги ще има все по - голям и по - голям гравитационен център около който всичко се върти. Един Господ знае, но това си е енергийна истина и за това Кастанеда и Кохорта твърдят, че съвременната наука едвам се докосва до истините достъпни на виждащите. И виждащите доста хляб ще трябва да изядат обаче за да стане колобърската истина виждащ хората да води тоест Царя на Царете / човек от клас над Иисус / да го допуснат да води към светлина ...
цитирай
2. doctora1 - доктора
05.10 01:44
Сега като си прегледах писанията ... Много сложно, лош стил, за правописни грешки да не говорим, трудносмилаемо и накъсано съм го написал ... срамота, но това е ... В мое оправдание .... трудно се пише на един дъх, а и да не е на един дъх трудно се пише за Вечността. Може би трябва да го карам по - накратко за да е и по - ясно. Не пледирам за внимание, но ако има конкретни въпроси ще е по лесно диалог отколкото монолог.
цитирай
3. doctora1 - доктора
08.10 18:43
При реактивните енергийни потоци, особеностите им са такива, че се проявяват най - добре на максимално близко разстояние. За тях падането на отдаваната енергия с квадрата на разстоянието е " по - квадрат " отколкото при правите енергийни потоци каквито са например светлината и вятъра. Вземете един магнит и се доближете до металната врата или повърхност и вижте къде / на какво разстояние / ще " захапе ". Така е при гравитацията и астрономите и астрофизиците трябва да анализира, а не да се крият зад сложни думи. За това и при Меркурий танца в орбитата е по - голям от другите планети.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: doctora1
Категория: Технологии
Прочетен: 2871
Постинги: 22
Коментари: 55
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031