Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09 15:08 - Астрономия
Автор: doctora1 Категория: Технологии   
Прочетен: 72 Коментари: 2 Гласове:
0



Хипотеза, но от моя гледна точка прагматично разсъждение: от гледна точка на поддръжниците и апологетите на Айнщайн орбитата на Меркурий, която си е странна и нетипично детелинообразно деформирана е потвърждение на ОТО и на нейното " велико " достижение изкривеното времепространство което било функция на големи маси. Две фундаментални гледни точки имате за избиране: 1. тази Айнщай, който безусловно си е голям учин и мозък или 2. тази на пикливият доктор от Пловдив, някаква си майничка, която анализирайки ОТБСВ на Великия Учител / най - Великия / Георги Колев Михов и здраво стъпил/ла на земята / даже краката ми са зарити до глезени в пръста за да свикват с онова дето ме чака там на края и отвъд / . На Айнщайн ви я казах. Ето я и моята гледна точка по Окамово казано. Щом орбитата на Меркурий е изкривена и не ще да спазва препоръките на Нютон, Коперник и Галилей какво друго освен изкривеното пространство което е такова само в нашите изкривени умове може да е причина за това чудоюдо. Изкривена орбита на близкостоящ масивен обект до Слънцито какъвто е Меркурий  означава, че гравитационното поле на слънцето в близък порядък е силно нееднородно ... има зони в които то е доста по - силно и зони в които то е доста по - слабо. Какво причинява нееднородността в дадено гравитационно поле? Причинява го нееднородността в масата тоест нееднородността в разпределението на материалното съдържимо на дадената звезда в случая нашето Слънчице Златно. Според мен звездите следват модела на атома на Бор или са най - близко приближение до него: ядро с протони и неутрони и обвивка от електрони. При Слънцето, а при другите звезди са въртящи се няколко Симетратора или това което е аналога от теоретичната астрофизика и наричано черна дупка или неутронна звезда вътре в гравитационния център / тепърва ще се изчислява колко голям е той ... нека си вземат Нобеловите награди юнаците / . Около тези " протони " и " неутрони " се въртят " електрони " но и те са бая едрички и те са с качествата на Симетратори и над " електроните " има облак от " елементарни " частици и това е Короната на Слънцето с тъй наречената нормална материя под формата на плазма. Раждането на планета в дадена слънчева система е драматично събитие и за това древните са нарекли това явление Немезида тоест те визират звезда, но се касае за процес на излизане вследствие на сблъсък в дълбините от дълбините на симетратор с подходящ мащаб ... засмукването на нормална материя ... в плазмата на короната има всйо и вся и това прави и пръста и златото и паладия и асънамъ. Това излизане става ако вследствие на сблъсъка дадения " неутрон " е получил достатъчно ниво на първа или втора космическа за да се откъсне и застане в орбита. Не само Нимезида и Мардук от древността са доказателства за такова слънчево планетарно раждане, но и примерно Луната. От древните текстове е абсолютно ясно, че Луната не винаги е била спътница на Земята. Доста трагично събитие ще е било нейното обвързване в гравитационна прегръдка с нашата Майка за човешкия вид, а за всеки един вид на Земята. Доказателство за подобен тип раждане, в дадения случай не раждане на планета е странствуващата планета Вулкан ... Ту я има ту я няма ... клати ми се ръката. И сега вижде Ютюп черните обекти които излизат в короната на слънцето и засмукват материя от короната и след това се гмурват отново. Сегашната опростена в повече от колкото трябва хипотеза е, че това са кораби на извънземни. Дръжки на търкалета. Това са симетратори от дълбините на Слънцето които за миг излизат и след това отново влизат под короната му. Дълбините на Слънцето са сравнително студено място или по - студено от това което предполага съвременната физика, атомна физика и астрофизика .... В дълбините няма корона и атомен огън, а има гравитационна мелница от черни дупки с различна големина непрекъснато въртящи се и от време на време сблъсквайки се и излизайки в короната или даващи началото на раждането на планетарен обект с различни мащаби. При планетарните гиганти би трябвало Симетраторите в ядрото да са няколко и ако се изследват най - близките спътници на Юпитер и Сатурн би трябвало и там да се открият Прецесийки подобни на меркуриевите ... поне потрепвания трябва да има в орбитите на тези най - близки спътници / тези дни ще ги огледам /, но няма да са така изразени като Прецесията на Меркурий, така че гледайте внимателно / Нобелова награда не се печели лесно /. Раждането на Венера от пяната на морето е гигантска метафора за раждането точно на планетата Венера ама този факт изисква дълъг и тежък анализ. Ще повторя: тези Симетратори, " протони " и " неутрони " са с различна големина и материално съдържимо и за това и планетите в Слънчевата система са различни, а и не винаги излизат през короната по единично. Тепърва в астрофизиката касаеща вселената ще става интересно, но и доста напечено. Само този клон от айнщайновите разсъждения за Континиума трябва да отидат в забвение и трябва да се повярва в МАТЕРИЯТА/ДВИЖЕНИЕТО/ПРОСТРАНСТВОТО най - простото и едновременно най - сложното нещо на този бял свят. Питайте.


Тагове:   две,   Три,   едно,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doctora1 - доктора
16.09 15:09
Този път тази версия на астрофизически потвърждения на ОТБСВ излезе където трябва, че не ми се поддържат два блога. Успехи в разбирането.
цитирай
2. doctora1 - доктора
17.09 12:38
Уточнявам, че ако Симетратора съставляващ гравитационния център на Сатурн и Юпитер е само един съответно и гравитационното поле на планетата ще е сравнително еднородно и няма да има танцуване в орбитите на големите им луни. Макар че тук има още едно уточнение: това което би трябвало по алгоритъм да прави газовите гиганти Газови е наличие на асиметрично движение вътре в ядрото им което асиметрично движение би трябвало да се прави от няколко движещи се един около друг Симетратора. Има много път на " Вярващи " в тези хипотези да се извърви за да се стигне до истината. Думата Вярващи я поставям в кавички защото това означава хора които приемат хипотезата за гравитационната асиметрия на Слънцето и големите планети за истина и работят прагматично за нейното доказване или отхвърляне. Не визирам фанатиците палещи свещички за да им падне отгоре познанието, макар че познанието пада в буквалния смисъл отгоре, но от другото горе ... от решението на Вечността. В този контекст ще ви кажа защо Великият Нютон е фиксирал заблудата за Действието и Противодействието и защо има верни неща в нея. Верните неща са, че има условие на равно Действие и Противодействие, но това са временни и редки явления ... в повечето случаи в нашия свят те не са равни и за това и го има нашия свят иначе щеше да има само изравнени силови фронтове и смърт от наша гледна точка. Вероятно Нютон въвежда равното Действие и Противодействие като понятие и смисъл поради очевадния факт, че Луната не пада на Земята, но .... Истината е, че ако Земята и Луната извършваха само движения една спрямо друга отдавна гравитацинните сили които си упражняват една спрямо друга щяха да са ги " цункали " невъзвратимо. Тази истина важи и за Слънцето и за останалите планети. Реалността която ги прави това което са е фактът, че системата Земя/Луна и системата Слънце/планети извършват огромен брой други относително постъпателни движения. Очевадния от моя гледна точка извод е, че " рехавостта " се държи от движението .. трябва Движение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: doctora1
Категория: Технологии
Прочетен: 2871
Постинги: 22
Коментари: 55
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031