Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2018 07:00 - #974 Методика за оценка на опосредствано запомняне и адекватност на асоциативното мислене „Пиктограма“
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 3150 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                               Методика за оценка на опосредствано запомняне и

                              адекватност на асоциативното мислене „Пиктограма“

 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на фрагменти от  книгата „Экспериментальные методики патопсихологии“ на Сусанна Яковлевна Рубинштейн.

История на създаване.

 Методиката е предложена за експериментално психологическо изследване през 1930г. Тя има за цел изучаване на опосредстваното запомняне в рамките на културно-историческата теория за психичното развитие на човека (Л.С.Виготски, А.Р.Лурия, А.Н.Леонтиев) и за опосредствания характер на психичните актове. Съгласно тази концепция, висшите психични функции на човек имат опосредстван характер и се развиват исторически с помощта на формирани в историята (опита) на човешкото общество средства – оръдия, знаци-символи. Висше и универсално оръдие модифициращо психичните функции се явява словото.

За първи път руският психолог  Гита Василиевна Биренбаум използва метода за анализ на мисленето на болни в клинични условия. Впоследствие (1960-1970г.), диапазона за използване на методиката значително се разширява и днес тя широко се прилага в патопсихологията и то не толкова за изследване на паметта, колкото за изследване на мисленето. Именно в това си качество пиктограмата се въвежда в клиничната практика от руските психолози Блюма Вульфовна Зейгарник (Герштейн), Сусанна Яковлевна Рубинштейн и В.М.Блейхер. Методиката има в известен смисъл проективен характер, тъй като стимулира свободен избор на образи (символи) за запомняне.

Автор на методиката е Александър Романович Лурия, който посочва (1964), че методът „пиктограма“ за първи път е бил предложен от Виготски и е разработен заедно със сътрудници. Предполага се, че именно на Виготски принадлежи общата идеята за изследване на опосредстваното запомняне чрез избор на зрителни образи.

Описание на методиката.

Методиката изисква от изследваното лице да запомни определени думи и изрази. За да се запомни по-добре материала, през първи етап на изследваното лице се предлага да нарисува нещо по зададена конкретна или абстрактна дума или тема, например, какво би нарисувал по темата „Минало“, „Тъжна есен“, „Последният“ и др. (от 6 до 18 рисунки). През втория етап, след около 1 час, на изследваното лице се предлага да си спомни по всяка рисунка кои думи са му били зададени; преценява се какви компоненти са извлечени от миналия опит за допълване на непълната информация, съдържаща се в подадените думи. На изследваното лице се обяснява, че за целите на изследването качеството на рисунките нямат никакво значение. Освен това, методиката забранява всякакво писане на букви или числа. С.Я. Рубинштейн отбелязва, че при изследване на дец, е препоръчително методиката да се прилага над 14г. Може да се прилага на деца в диапазона 10-12г., но само след внимателен подбор на подходящи думи. Двата етапа се провеждат задължителнов рамките на една сесия.

Характеристики на методиката.

1.Пиктограмата притежава широк диапазон на чувствителност и позволява да се изучи широк спектър от интелектуални и афективни характеристики на изследваното лице.

2.Богатството на феномените на пиктограмата предполага сравнително ниска формализация на отговорите. Това качество е общо за всички проективни техники.

3.Диагностичната стойност на пиктограмата е свързана с диапазона на нейната чувствителност и формализация на отговорите.

Процедура за провеждане на изследването.

За провеждане на изследването е достатъчно да се осигурят молив и бяла хартия (А4) за рисуване. Препоръчва се да бъдат използвани няколко листа (3-5бр.), поставени един под друг, за да не чувства изследваното лице ограничения при допускане на грешка, а също и да се определи силата на натиск на молива върху листа (следите, които остават върху останалите листове-подложки). Освен това, необходимо е предварително да се подготви списък с 12-18 думи и изрази за запаметяване. Няма ограничение на времето! Психологът трябва да разполага с няколко набора от думи.

Думите (изразите) трябва да отговарят на изискването 50 % да са насочени към конкретно-ситуативното (КС) и 50% към абстрактно-логическото мислене (АЛ). Изискването се свързва с факта, че в ежедневието човек използва и двата вида мислене и това е норма. Разбира се двата вида са с различна доминантност при всеки човек.  Целта е да се установи дали изследваното лице борави само с единия вид мислене или то е недопустимо ограничено – това е патология. Не бива да се забравя, че при децата абстрактно-логическото мислене не е водещо и все още не е развито. По тази причина техниката е предназначена за лица над 14 години.

В „Експериментални методики в патопсихологията“ С. Я. Рубинштейн предлага следния набор думи и изрази,  представен в таблица №1 и 2:

image

image

На клиента се казва, че ще бъде проведено изследване за оценка на неговата зрителна памет, като ще бъде попитан за мнението му – кога му е било по-лесно да запомни – когато е чувал определената дума или когато е виждал картинка. След това му се предоставя лист хартия и молив, като се дава следната инструкция:

„На този бял лист не можете да пишете нито думи, нито букви. Аз ще Ви казвам думи и цели изрази, които ще трябва да запомните. За да се улесни запомнянето, трябва да нарисувате нещо за всяка дума, за да Ви помага по-късно да си спомните тази  дума. Качеството на картината няма никакво значение, можете да рисувате всичко което искате и както искате,  важното е да ви напомня за определената  дума. Например, аз Ви казвам първия израз „Весел празник“. Какво можете да нарисувате, за да си спомните „Весел празник“?

Желателно е, ако няма крайна необходимост, да не се помага и подсказва нищо повече на изследваното лице. Ако обаче клиентът постоянно се оплаква, че не умее да рисува, може да се посъветва: „Рисувайте бавно, простичко и разбираемо“. Ако изследваното лице заявява, че не е в състояние да нарисува например „Весел празник“ или „Тъмна нощ“, можете да му се повтори, че той не трябва да рисува буквално „Весел празник“ или „Тъмна нощ“, а само това, което може да му напомни за весел празник (тъмна нощ). Ако обаче се справи с лекота и бързо подбере и изобрази рисунка, като разказва как точно тази рисунка ще му припомни фразата, психологът мълчи – не казва нищо, а само протоколира думите на клиента. Протоколът съдържа следните елементи (виж. таблица № 1):

image

Ако клиентът не започне да обяснява, то всеки път трябва  (за всяка дума/израз) да се пита:

-Какво е това което сте нарисувал?

-Как точно ще Ви помогне тази рисунка да си припомните думата (фразата)?

-Каква е връзката, която правите?

Психологът в никакъв случай не трябва да изразява недоумение, неодобрение, учудване или да реагира по друг подобен начин на необичайните връзки, които клиентът установява между рисунката и думата, но ако рисунките му са твърде детайлни, съдържащи подробности или клиентът се стреми към висококачествено изображение, то психологът може да го помоли за ускоряване на работата.

В процеса на изпълнение на задачата експериментаторът може да променя реда на думите (изразите), като в зависимост от това, дали клиентът установява лесно връзки, могат да се предложат първоначално по-лесните, като: „Вкусен обяд“, „Тежка работа“, а впоследствие абстрактни, като: „Развитие“, „Съмнение“, „Справедливост“ и пр.

След завършване на задачата (всичките 6-18 думи), листът с рисунките се оставя настрана (скрива се) и едва в края на изследването (един час по-късно) листът отново се предоставя на изследваното лице за да си припомни дадените думи по рисунките. Не е задължително припомнянето да става по реда, по който са били казани думите (нарисувани рисунките). По-добре е да започне с тези, които счита за по-лесни. На този етап може да се предложи на клиента да напише под всяка рисунка думата или израза. Най-важното обаче не трябва да се забравя – клиентът сам трябва да каже за всяка рисунка как точно му помага в припомнянето.

Анализ на резултатите

Анализира се избраният образ (символ) и типът асоциация (връзка). При анализа е необходимо да се даде отговор на следните въпроси:

1.Какъв е изборът – абстрактно или конкретно изображение (абстрактно-логическо или конкретно- ситуативното мислене)?

2.Брой верни отговори от двата типа, без значение кой от двата преобладава.

3.Има ли изображението индивидуална значимост за изследваното лице? Има ли обяснения с „Аз”, т.е. изследваното лице включва и описва себе си в рисунките и ситуациите – това е типично конкретно-ситуативното мислене?

3.Какво изобразява рисунката?

4.Колко често един и същ образ се среща в протоколите на психично здрави лица?

5.“Адекватен“ ли е образът?

6.Срещат ли се персеверации (на образа или при обясненията)?

7.Има ли признаци за обстоятелствено мислене и дали връзката между понятието и рисунката се основава на съществени признаци или са несъществени? Характеризира се с множество излишни детайли, които затрудняват разбирането. При епилептични промени мисълта става вискозна, пациентите не могат да превключат от една тема на друга.

8.Има ли разноплановост, т.е. дали се върви само по съществени признаци или има и несъществени – нестабилност?

9.Има ли наличие и какъв е броя на използваните символи – символно мислене?

10.Има ли признаци за резоньорско мислене? Характеризира се със склонност към високопарно, псевдонаучно изразяване дори на най-прости неща. Съпровожда някои форми на психопатия или при недълбока шизофренна промяна на личността. Болният се прави на всезнаещ и всемогъщ.

11.Интерпретация на самите рисунки

-ако преобладават хора – афилиация и фасилитация;

-ако липсват хора – инхибиция;

-ако има голям брой детайли (незначителни) – застойност, обстоятелственост, лепливост на мисловния процес – „епилептоиден тип мислене”;

-ако има много щрихи – депресивност, подтиснатост;

За анализ на резултатите по методиката А.Я.Рубинщейн извежда следните критерии, които имат диагностична значимост:

1.Достъпност на обобщената символизация на думите, т.е., може ли лицето самостоятелно да намери обобщен опосредствен образ или как се справя?

2.Каква е степента на „адекватност“ на асоциациите?

3.Оценка качество на запомнянето?

За норма за ефективно мислене се приема повече от 50%  изцяло  възпроизведени думи и поне 20% частично, т.е. една вместо двете думи или забравен пълен член.

Прилагане на пиктограма при психични заболявания в клиничната практика.

Методиката се прилага в психиатрията, като експериментално-психологическа методика с три основни цели:

-изясняване на специфичен патопсихологичен симптом на едно или друго заболяване;

-изучаване психичните процеси на личността, при установена диагноза;

-изучаване на динамиката на психичните процеси по време на лечението, с цел оценка на неговата ефективност.

Методът на пиктограмата показва висока степен на валидност при диагностициране на шизофрения, а при изследване на пациенти с органични заболявания на централната нервна система, тя е в състояние да идентифицира източниците на симптоматика.

Пиктограмата може да бъде ефективна както при диагностицирането на емоционални разстройства, по-специално при депресия и хипомания, а според Г. В. Биренбаум и при диагностициране на истерия.

Една съществена трудност на методиката, с която се сблъскват изследваните лица е, че обхватът на значенията на думите (изразите) е по-широк от този, който може да се обозначи на рисунката, а значението на рисунката е по-широко от смисъла на самата дума – това означава, че думата и рисунката трябва да съвпадат само до определена степен. В норма човек е в състояние да улови общото в картината и думата, което на практика се явява основният механизъм за формиране на условно значение. В условие на патология, мисленето на човек се променя и създаването на подобни връзки е затруднено.

Оценка и интерпретация по критериите на А.Я.Рубинщейн.

1.Първи критерий – наличие на обобщен символичен образ (асоциация).

Когато се интерпретират резултатите, първо трябва да се обърне внимание на това дали изследваното лице е създало обобщена символизация на думата, т.е. дали той може самостоятелно да намира и създава обобщен опосредстван образ (връзка/асоциация) и как изглежда този символ.  Прието е за норма, че ученик в VII-ти клас може да намери такъв образ – например, за израза „Тежка работа“, изображението може да е „лопата“ или „чук“, както и рисунка на „човек с товар на гърба си“; за думата „Съмнение“ – „път с кръстовище и табела със знак „?“ (въпросителен знак).

Патология

За лица с интелектуални дефицити, подобен тип задачи представляват трудност, например:

-за израза „Тежка работа“, клиентът може да иска да нарисува цяла сцена с подробности, на която са изобразени хора – миньори, шахта, светлини от фенери, миньорски колички, инструменти и пр., но да заяви, че тази картина не е по възможностите му като художник.

-за думата „Съмнение“, клиентът по-скоро не би се сетил за конкретен символичен образ.

При лека умствена изостаналост обикновено клиентите рисуват много опростен и конкретен образ, например: за думата „Болест“ – болнично легло;  за израза „Вкусна вечеря“ – маса с чинии, прибори и пр. В този случай абстрактни думи като „Справедливост“, „Съмнение“, „Развитие“ най-често остават недостъпни. Такъв род прояви на конкретно мислене и трудности при обобщаването се наблюдават при умствена изостаналост, епилепсия. В други случаи клиенти със същите интелектуални трудности успяват да се справят със задачата за обобщаване, но не са в състояние да създадат един символ, а рисуват множество опосредствани визуални опори.  Така например, ако клиентът реши да нарисува „растящо растение“, като символ на думата „Развитие“, той не рисува едно растение, а  цяла поредица от 7-8 на брой постепенно нарастващи по размер цветя.  За думата „Болест“ той рисува легло и пациент, лежащ на възглавница, бутилка за кислород, стойка за системи, маркучи, кабели, шишенца лекарства, някъде поставя „червен кръст“, изобразява дори термометър. Наличието на толкова множество асоциации в пиктограмите показват обстоятелствено мислене, тенденция към детайлизация и обикновено се наблюдава при епилептици, както и при някои клиенти, които са претърпели енцефалит. Друга особеност на тази категория клиенти е, че те рисуват много внимателно, прецизно, бавно, често се връщат към предишни рисунки, като поправят или добавят елементи, дори тогава, когато психологът вече е питал и са разговаряли за тази рисунка. Подобни „връщания“ и стремеж към детайлност и безсмислена пълнота на изображенията са свидетелство за инертност на психичните процеси.

2.Втори критерий – „адекватност“ на асоциациите.

Психично здравите хора обикновено установяват (създават) разнообразни, но и съдържателни връзки. Например, за изразите:

-„Весел празник“, те могат да нарисуват флаг или цветя, или ръка, държаща чаша вино;

- „Раздяла“ – плик или локомотив, или ръка, размахваща кърпа;

-„Развитие“ – възходяща крива в диаграма или растение, или бебе, или яйце, или спортист.

Всички тези и много други връзки са еднакво точни по форма и съдържание, тъй като те наистина могат да служат като средство за запомняне на дадена дума, а впоследствие да опосредстват припомнянето.

Патология

При шизофрения могат да се наблюдават следните особености, например: за думата „Съмнение“ изследваното лице „Х“ рисува река и я обяснява по следния начин: „Това е романсът на Глинка –  „Съмнение“, а Глинка е всъщност Неглинка – малка река“. Подобна връзка е обемиста и има абсурден характер В друг случай, за да запомни израза „Вкусна вечеря“, клиентът рисува тоалетна, а в разсъжденията си в хода на изпълнение на задачата стига до умозаключението: „Вкусна вечеря“ означава – аромат, силна миризма, колкото в тоалетната“. В тази асоциация има  дори парадоксалност. Друг възрастен пациент, за да запомни думите „Топъл вятър“, рисува устни и обяснява, че това е „целувката на майка“. Въпреки своята ярката емоционалност, тази асоциация също не е адекватна на задачата, тъй като нарисуваните устни не служат за запаметяване на стимулния материал.

В някои случаи изопачаването и липсата на съдържание на асоциацията при клиенти с шизофрения достигат до такава степен, че различните думи те изобразяват ​​само с тирета, точки и странни отметки. Такава яркост на изображенията често се наблюдава при хора  хистероиден тип, въпреки че не е изключена и при психически пълноценни хора.

Някои клиенти възприемат всяка дума (израз) през призмата на личните си вкусове и стремежи. Така например, клиент обяснява:

-за„Топъл вятър“ – „Въобще не мога да запомня това, тъй като живея на място, където има само студен вятър и въобще няма топъл вятър“;

-за„Вкусна вечеря“ – „На мен за вечеря ми е достатъчна просто чаша кисело мляко“;

-за„Весел празник“ – „Аз нямам празници“;

-за„Справедливост“ – „С мен постъпват несправедливо“.

Такава егоцентричност на възприятията се наблюдава при епилептиците и някои психопати. В същото време при психично здрави хора подобно отнасяне на смисълът на думите (изразите) към себе си се среща рядко и то основно при много силно изразен и емоционално-значим стимулен материал.

Същевременно, ако клиенти с психични нарушения подбират за емоционално-значими думи напълно неутрални, абстрактни, общочовешки образи, например „Щастие“ – изображение на слънце, „Тъга“ – изображение на лошо време и т.н., това може да се оцени като проява на някаква емоционална отхвърленост, студенина, интровертност.

3.Трети критерий – качество на запомнянето.

Последният критерий за оценка на резултатите от изследването по методиката е критерият за запомняне.

Принципно техниката е създадена за изследване на паметта. В този контекст особен интерес представлява сравнението на резултатите от изследването на паметта по методиката на А.Лурия „Десет думи“ и пиктограмата.

Ако клиентът срещне затруднения при заучаването на 10-те думи, но си спомня много по-добре думите в пиктограмата, това означава органична слабост на паметта (органика). В случая усвояването на нов материал е затруднено, но способността за създаване логическа връзка на база минал опит помага на клиента да се справи по-добре с пиктограмата.

Ако изследваното лице лесно научава 10-те думи, но не може да си спомни думите в пиктограмата, това означава, че опосредстваните връзки му пречат при извличане на паметови следи (припомнянето). Такова съотношение се наблюдава при болни от шизофрения при запазени формалните способности за усвояване на новото. Някои изводи за паметта на клиента могат да бъдат направени и по това, колко точно възпроизвеждат дадените думи – понякога болните възпроизвеждат само приблизителното съдържание на дадените думи.

Забележка: Забранено е двете методики („Пиктограма‘ и „10 думи“)  да се прилагат в рамките на един ден.

Пиктограмата трябва да се  оценява  „като цяло“,  т.е. по общия характер на изображенията, избрани от клиента, а не по отделни асоциации.

Например, абстрактни знаци и символи се срещат често в пиктограмите на напълно здрави хора. На пиктограма №1 е представен подобен пример с психично здрав и способен млад човек (студент). Пиктограмата съдържа абстрактни символи, които се редуват с емоционално-значими, живи образи.  На пиктограмата се отличават и привличат вниманието две много абстрактни асоциации за думите „Раздяла“ и „Справедливост“. Същевременно обаче, както общата жизненост и разнообразие на символите, така и лекотата и простотата на оформлението им убеждават, че тези две асоциации не са измамни, деформирани представи, изкривени образи на фантазията, а дълбоко абстрактни символи.  Обаче общата му жизненост и разнообразие, лекотата и простотата на дизайна и накрая пълното възпроизвеждане на всички дадени думи ни убеждават, че тези две асоциации не са били измамни, а истински абстрактни символи – виж. рис №1

image

Напълно различно обаче изглежда пиктограма, съставена от пациент, болен от шизофрения със стеснение на съзнанието и трудности в асоциирането – рис. №2.

image

Същите думи, както при случай рис. 1. (психично здрав млад мъж) са били предложени на болният от шизофрения (рис.2). Нито по време на пиктограма, нито по време на възпроизвеждането (което се оказа абсолютно невъзможно въпреки факта, че при запаметяване на 10 думи пациентът е намерил добри възможности за задържане), същият не е могъл да обясни защо си спомня и по какъв начин си спомня „Весел празник“, опосредстван от символът „кръстче“; думата „Болест“, отбелязана  с две точки и накрая „Приятелство“ – с една точка. 

Някои изследвани лица (в повечето случаи това е типично за пациенти с шизофрения, но през последните няколко десетилетия са оповестявани пиктограми направени от пациенти с енцефалит и лица, страдащи от епилептични припадъци) се опитват да асоциират понятието с различни линии. Така например пациент (виж. рис. 3.) символизира „Весел празник“ с линия с очертаваща кръгове, извисяваща се постепенно нагоре (горе вдясно), а „Раздяла“ – с ъгловата зигзагообразна линия (долу вляво). При беседата той не дава обяснение защо е обозначил „Щастие“ с права линия, опираща се в безформена маса (над „Раздяла“) и „Съмнение“ – права линия, завършваща със зигзаг (вдясно от „Щастие).

Геометричната символизация на понятията обикновено се среща много често в пиктограмите на пациенти с шизофрения. Например пациент с шизофрения, символизира „Съмнение“ като кръг, но след това при обяснението, започва да се съмнява дали правилно е избрал диаметъра на кръга. Той казва, че „кръгът е неувереност“ и напълно сериозно пита експериментатора: „Според вас ще има ли вече „неувереност“ или „съмнението“ ще се разпространи в района“.

По-долу са представени още две безсмислени пиктограми на болни от шизофрения.  (рис.3 и рис.4). 

image

image

Подобни пиктограми няма смисъл да бъдат дешифрирани от психолога, тъй като  те съдържат само отделни щрихи-символи. Например на рис. 4 в центъра са изобразени две спирали, едната се издига нагоре и обозначава „Щастие“, а спускащата се надолу – „Болест“. По принцип стрелките, „лястовичките“, линиите, кръстовете и кръговете са лишени от обективно съдържание и дори на самите пациенти не служат като средство за връзка и запомняне –  опитите им да прочетат своята пиктограма, т.е. да запомнят дадена дума се оказват неуспешни.

Следва да се обърне внимание на един друг вид пиктограми, които на пръв поглед  създават впечатления за простота и конкретика, но при по внимателен психологически анализ при тях се наблюдават признаци на дълбока патология на мисленето. На рис. 5. е изобразена пиктограмата на пациент с шизофрения с вербални халюцинации. Асоциациите на болният имат конкретен съдържателен характер, но те поразяват изследователя със своята стереотипност, както по съдържание, така и като рисунка. При последната пиктограма разстройството на мисленето се намира не толкова върху рисунките, колкото в обясненията на пациента (шизофрения).

image

Като цяло, методиката „Пиктограма“ е многоцелева, като позволява да се провеждат множество наблюдения за основните характеристики на психиката на пациентите.

 

Приложение №1

Приложение на методиката при психично здрави хора (виж рис. №6).

Психично здравите, които дори нямат все още завършено средно образование, лесно се справят с техниката. Предварителното даване на един пример е достатъчен, за да им помогне при преодоляване на трудностите. За тях е характерно, че  винаги следват инструкциите и успяват да подберат изображения за повечето понятия. „Здравите“ често демонстрират способността си да нарисуват, като мислят по оригинален начин, но могат да прибягнат към използват букви и надписи. Изображенията им са адекватни, конкретни, лишени от емоционална значимост и по-често имат стандартни изображения. Ако говорим за стереотипиност, то тази особеност се проявява поради честото изобразяване на човешки фигури. Рисунките им са подредени, графичните характеристики са стабилни, размерът на рисунките често намалява от едната страна на листа. При тях се наблюдава добра способност да запомнят. Коментарите им за избраното изображение са кратки и логични.

Конкретика в изображенията, отсъствие на геометрични и граматически символи, по-малък брой метафоричните символи и атрибутивни образи, стереотипизация и банално мислене – всички тези признаци могат да се срещнат при здрави хора, но с ниско образователно ниво. За лицата с високо образователно ниво са характерни: своеобразни нагласи да оригиналничат, стремеж да изобразят понятието абстрактно, използват чисто графични средства.

image

image

Приложение №2 (виж рис. №7)

Приложение на методиката при болни с органични поражения на главния мозък.

При органични поражения на главния мозък, в пиктограмата могат да се наблюдават следните характеристики (симптомокомплекс):

1.Недостатъчно разбиране на смисъла на задачата, което е свързано с намаляване на интелигентността и се проявява или в пълна липса на разбиране на инструкциите, или в изкривено разбиране, като се разбира само един елемент. Например, пациентите разбират, че нещо трябва да бъде нарисувано, но не свързват своите рисунки с думата. Рисунките са слабо диференцирани, пациентите нарисуват това, което могат да рисуват.

2.Невъзможност да изберат абстрактно изображения. Често след дълго мислене отказват да рисуват или предлагат сюжет, който искат да нарисуват.

3.Липсват геометрични и граматически символи, както и успешни оригинални изображения. Това се наблюдава дори при най-леките варианти на органични поражения, но следва да се знае, че този симптом не е специфичен и може да се прояви при здрави пациенти с ниско ниво на образование.

4.Малък брой атрибутивни и метафорични изображения.

5.В структурата на конкретните изображения преобладават често разпокъсани фотографически елементи (отломки от цялото).

6.Прекалено изразена стереотипност, срещат се директни персеверации. Персеверациите се явяват основен отличителен признак  за органно разстройство, нисък интелект и недостатъчно образование.

7.Недостатъчна диференцираност на изображенията.

8.Ниска продуктивност на опосредстваното запомняне (създадените връзки се оказват неефективни при припомнянето).

Изброените по-горе промени са характерни за интелектуалните и мнестичните нарушения. Те зависят от степента на интелектуален упадък. За болните с органични поражения на главния мозък е характерна тревожно-депресивна нагласа при изследването.

Специално място сред органичните мозъчни заболявания заема епилепсията. Пиктограмата е особено чувствителна при диагностицирането на висшите психични функции при тази болест. Руският психолог Л. В. Петренко е изучавала опосредстваното запомняне при пациенти с епилепсия. В изследванията си тя е установила, че при пациенти със симптоматична епилепсия нарушенията при опосредстването се дължат на колебания в тяхната работоспособност, а при пациенти с епилептична болест причините са в повишена инертност и хипертрофирано желание да изобразяват всички детайли.

В този контекст, Б.В.Зейгарник описва  случаи от практиката си: „За група пациенти с епилепсия тази задача предизвиква значителни затруднения.  При необходимост да се намери изображение, отразяващо думата „Развитие“ пациентът „К“ казва: „Какво е развитието? То е различно: има развитието на мускулите, има умственото развитие. Кое искате?“ Същият пациент е затруднен да открие образ за да запомни думата „Раздяла“, като казва: „Различна е, раздялата е различна: може да бъде раздяла с любимата или синът да напуска бащиния си дом, или просто се разделяш с приятели. Просто не разбирам, какво да нарисувам?“

Друг пациент се затруднява в намирането на рисунка, за да запомни фразата „Болна жена“. Той се опитва да нарисува леглото, но веднага заявява, че тази рисунка не е точна, защото болната жена не трябва задължително да лежи:  „Тя може да има грип, но да го изкара на крака“. Тогава пациентът решава да нарисува маса с лекарства, но това също не го задоволява: „Не е задължително болната жена да приема лекарства“. Някои пациенти се опитват да отразяват в рисунката почти фотографски жизнената ситуация. Така например, за да запомни фразата „Весел празник“, пациентът рисува танцуващи хора, маса с торта и свещи, цветя, балони, знамена.“

image

image

Приложение №3

Приложение на методиката при болни от алкохолизъм.

При алкохолизмът имат значение настъпилите дори малки и скрити органични промени, които могат да се появят още в ранните етапи.

Изпълнението на методиката от тези пациенти е подобно на представянето на болните с органично увреждане на главния мозък с единствената разлика, че изображенията често съдържат алкохолни напитки.

Пример: Лицето „Р“ рисува две чаши пълни с водка на понятието „справедливост“ (обяснение: „Справедливият човек винаги налива по равно“). Лицето „С“ изобразява чаша за понятието „тъга“ (обяснение: „Когато човек е тъжен, пие“). Изследваният „П“ рисува бутилка за понятието „болест“ (обяснение: „Всичките ми болести са от пиенето“).  

Приложение №4

Приложение на методиката при болни с психопатия на органична основа.

При пациенти с психопатични характерови черти или психопатии на фона на остатъчните органични изменения, заедно с признаците, характерни за органичните поражения, се наблюдават и такива признаци като: емоционално нарушение, проявяващо се като нарушения на поведенческото планиране, емоционална възбудимост или демонстративност. Индивидуално-значимите образи могат да подчертават деликвентния опит на изследваното лице, например – употреба на наркотични вещества.

Приложение №5

Приложение на методиката при болни от шизофрения (виж рис. № 8 – 11).

Ролята на пиктограмата при изследването на шизофренията е много голяма – тя е ценен диагностичен инструмент. Пиктограмите за това заболяване са многообразни. В тях се появяват както конкретни, така и свръхабстрактни образи. Ако при болният се наблюдава бред (делир), то той със сигурност ще се появи в пиктограмата.

По принцип при шизофрения се наблюдава следния симптомокомплекс:

1.Недостатъчно или изкривено разбиране смисъла на задачата, особено при остри състояния.  

2.Болните могат да осмислят само част от инструкцията. Тези, с параноидни и  халюцинаторно-параноидни синдроми могат да тълкуват изследването в контекста на съдържанието на техните бредови идеи.

3.Намаляване броя на атрибутивните образи.

4.Намаляване броя на адекватните образи.

5.Намаляване броя на стандартните образи.

6.Комбиниране на стереотипизирани нагласи с персевативни тенденции.

7.Пациентите с шизофрения проявяват атипични стереотипи, която не се изразяват в повтарянето на човешки фигури. Персеверацията също не е типична, те пренасят в рисунките само отделни елементи.

8.Използването на някакви буквени символи, като много често те са напълно абстрактни. Болните деформира буквите, опитвайки се да им дадат формата на конкретно изображение. Тези изображения обаче по никакъв начин не им помагат при възпроизвеждането на думите (изразите).

9.Разположението на рисунките и графичните характеристики значително варират, срещат се различни форми на атипично разположение на рисунките.

10.Има значителна диспропорция между данните на пиктограмата и други методики за експериментално-психологическото изследване.

Тези промени при отделните пациенти могат да бъдат изразени по различни начини, но те са най-силно се демонстрират при остри състояния и при изразена афективна патология, с изключение на депресията.

Неадекватните  образи на болните с шизофрения се нуждаят от отделно описание, тъй като те са важно звено при диференциалната диагностика на шизофренията и имат широки и по-малко специфични критерии. Образите могат да бъдат определени като неадекватни, ако не служат за запомняне на понятията и са много далеч от съдържанието им.  С.В. Лонгинов привежда следния образец неадекватни образи: при запаметяването на думата „Тежка работа“ болният рисува Исус Христос, обяснявайки: „Около главата има сияние, той сияе от щастие, но прави лошо на ближните си. Одухотвореното лице на Исус Христос изпълнява своята функция.“ За думата „Справедливост“ рисува пиле: „Ако през живота си съм откраднал кокошка и ме питат, аз ще им кажа: Да, откраднах я“.

С. В. Лонгинов и С. Я. Рубинштейн (1972) разработват класификация на неадекватните изображения при болни от шизофрения в зависимост от това, какъв вид патология те отразяват.  В нея те обозначават изображения, които са неадекватни по съдържание и форма (образ), отразяващи патологични мотивационни компоненти на мисленето и загуба на целенасоченост.

Неадекватни по съдържание изображения:

-разпокъсани връзки или липса на връзки;

-празна символика;

-избор въз основа на чувствено впечатление;

-асоциации по съзвучие;

-фрагментиран тип избори;

Изображения, отразяващи патология в мотивационните компоненти на мисленето:

-мултипликационния избор:

-конкретен избор с неяснота и символично обяснение;

-стереотипни пиктограми;

 

image

image

image

image

Източник: Рубинштейн С. Я. Экспериментальные методики патопсихологии — М.: ЗАО Изд-во ЭКСМО-Пресс, 1999.

image

image
 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816069
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031